Какво включва един периодичен инструктаж?

Наредба РД-07-2/16.12.2009г. не поставя задължителни елементи или задължителни теми за периодичен инструктаж. Основа за определянето на конкретните теми за периодичния инструктаж са правилата, нормите и изискванията по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, отнасящи се за дадената професия, работно място или дейност във всяко от структурните звена.

При провеждането на периодичен инструктаж най-често се разглеждат и обсъждат основните изисквания и констатираните нарушения на утвърдените Инструкции за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд . Освен специфичните конкретни изисквания за отделните професии и работни места, включени в Инструкциите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при периодичния инструктаж специално внимание се следва да се обръща и на някои от посочените общи въпроси, които са свързани с рисковите фактори за определеното работно място, професия, изпълнявани дейности:

  • Потенциални опасности от трудови злополуки на работните места. Разяснения за причините и характера на възможните трудови злополуки. Примери за допускани грешки и нарушения на конкретните работни места, професии и длъжности. Основни положения и ред за регистриране на трудовите злополуки и професионалните заболявания;
  • Спазване на физиологичен режим на труд и почивка – ползване на допълнителните почивки в рамките на работното време за профилактика на уврежданията. Свързани с изпълняваната работа;
  • Конкретни правила и изисквания по електрическата и механична безопасност на труда за отделните структурни звена, работни места, машини и съоръжения, с които се работи във фирмата;
  • Работно облекло, лични и колективни средства за зашита- значение, съхранение;
  • Знаци и сигнали за безопасност;
  • Вредни за въздействието фактори на работната среда и трудовия процес и въздействието им върху здравето на човека. Начини и средства за профилактика. Предпазни средства.
  • Противопожарни мерки, които трябва да се спазват, както и начини за работа с уредите, съоръженията и инсталациите за известяване и гасене на пожари. Знаци и сигнали за пожарна безопасност;
  • Общи правила за оказване на долекарска помощ при трудови злополуки и други състояния на увреждане на здравето;

 

Задължения на работниците и служителите

Задълженията на работниците и служителите са формулирани са в Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

В Кодекса на труда са формулирани задълженията на работниците и служителите при изпълнение на възложената работа:

Съгласно чл. 126 от КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:

  1. да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време;
  2. да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество;
  3. да използува цялото работно време за изпълнение на възложената работа;
  4. да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество;
  5. да спазва техническите и технологическите правила;
  6. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
  7. да изпълнява законните нареждания на работодателя;
  8. да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения;
  9. (изм. – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието;
  10. да спазва вътрешните правила, приети в предприятието, и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си задължения;
  11. да съгласува работата си с останалите работници и служители и да им оказва помощ в съответствие с указанията на работодателя;
  12. (нова – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да уведоми работодателя за наличие на несъвместимост с изпълняваната работа, когато по време на осъществяването и за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1;
  13. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.

Съгласно изискванията на ЗЗБУТ работниците и служителите имат редица права, които се реализират чрез съответните задължения на работодателя, но имат и определени задължения съгласно чл. 33 и чл. 34 на ЗЗБУТ.

Съгласно чл. 33 от ЗЗБУТ основно задължение на всеки работещ е да бъде активен участник в дейностите по осигуряване на БЗР и да се грижи както за собствената си безопасност, така и за безопасността на другите лица, с които работи. Работещите трябва да извършват дадена работа само ако са квалифицирани за нея и да се съобразяват с инструкциите дадени от работодателя. Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.

В чл. 34 от ЗЗБУТ са конкретизирани задълженията на работниците за правилното използване на производственото оборудване, материалите, транспортните средства, сградите и съоръженията, както и предоставените им ЛПС и средствата за колективна защита.

Чл. 34. (1) Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни:

  1. да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;
  2. (доп. – ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да използват правилно дадените им лични предпазни средства и специално работно облекло и след употреба да ги връщат на съответното място за съхранение;
  3. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да използват правилно и по предназначение и да не отстраняват, прекъсват, изключват или променят самоволно средствата за колективна защита и предпазните устройства, с които са оборудвани машините, апаратите, инструментите, предприятието или сградата;
  4. да информират незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита;
  5. (изм. и доп. – ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да съдействат на работодателя, на съответните длъжностни лица и/или на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа при изпълнението на мероприятията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Всеки работещ, който временно отстрани средство за защита или сигнализация при извършване на ремонт, монтаж, профилактика и други, е длъжен да го възстанови незабавно или да предприеме други защитни мерки със същата ефективност.

Важно!

Виновното неизпълнение на задълженията на работниците и служителите е нарушение на трудовата дисциплина, като нарушителите се наказват с предвидените в Кодекса на труда  дисциплинарни наказания, независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.(Съгласно Чл. 186 от КТ)

 

Опазване на здравето при работа с компютърни системи

Хората, които работят ежедневно на компютър, прекарват часове пред екраните със съзнанието, че това не е физическо натоварване, а всъщност служителят пред компютъра се натоварва почти колкото професионален спортист.
Спазването на определени ергономични норми и здравни препоръки са в основата на преодоляването на опасността от проявяване на мускулно – скелетни и зрителни заболявания. Вижте какви са те във видеото:

 

Безопасно шофиране при зимни условия

Шофирането при зимни условия е предизвикателство за всеки шофьор. Тогава метеорологичните условия са усложнени, а пътните – непредсказуеми и е изключително важно да се съобразяваме с тях. Основните правила за безопасно шофиране през зимата са повишено внимание, по-ниска скорост и адекватни реакции.
Във видеото са изложени основните правила за безопасно шофиране, които е желателно да спазваме.

Основните правила, които трябва да знаем за безопасно шофиране при зимни условия

  1. В разгара на зимата безопасността при шофиране е основен приоритет, за това се придържайте към основното правило: Намалете скоростта!
  2. Избягвайте високите скорости и внезапното натискане на спирачките, за да избегнете блокиране на колелата, което би причинило хлъзгане и загуба на управление на автомобила. В подобен случай отпуснете спирачката, за да се възстанови сцеплението. Натиснете я отново, не рязко и продължете да използвате спирачната сила на мотора.
  3. За да намалите риска от хлъзгане на автомобила при изкачване, можете да използвате по-висока предавка от тази, която принципно използвате при сухо време.
  4. При тръгване одавайте газ постепенно, за да избегнете риска от хлъзгане на автомобила. Ако колелата все пак се хлъзнат, превключете на по-висока предавка – така ще тръгнете по-лесно, тъй като се намалява силата, приложена върху тях.
  5. Намалете скоростта преди да навлезете в завой като се стараете да запазите движение в права линия. Въздействието върху волана трябва да е постоянно и плавно, за да се предотврати отлепяне на гумите от пътя. В завоя запазете бавна и постоянна скорост.
  6. Ако загубите контрол над предните колела на автомобила, трябва да намалите скоростта като постепенно освободите педала на газта. При нужда може да се натисне спирачката – леко и плавно, за да не се блокират колелата!
  7. Ако загубите сцеплението на задните колела:
  • При автомобили с предно предаване увеличете скоростта, за да възвърнете равновесието.
  • При автомобили със задно предаване, отместете крака от педала на газта бавно и постепенно, докато възвърнете сцеплението. В никакъв случай не натискайте спирачката, тъй като ще увеличи дисбаланса!

Хипотермия

Хипотермията е потенциално опасен спад на телесната температура, обикновено причинен от продължително излагане на студенa външна температура, особено ако ниските температури са съпроводени с вятър или висока влажност на въздуха. Рискът от излагане на студ се увеличава с настъпването на зимните месеци за професиите, които налагат работа на открито, въпреки че е възможно да се случи и през други сезони при определени условия.

По време на излагане на студени температури, повечето топлинни загуби – до 90% – стават през кожата, а останалото количесто чрез издишване от белите дробове. Загубата на топлина през кожата се ускорява, когато кожата е изложена на вятър или влага, ето защо е особено важно при работа на вън при ниски температури да се работи с подходящо защитно облекло.

Хипоталамусът е центърът за контрол на температурата в мозъка и задейства процеси, които загряват и охлаждат тялото. По време на излагане на студена температура, например треперенето е защитна реакция за производство на топлина чрез мускулна активност. В друга реакция за запазване на топлината, наречена вазоконстрикция – кръвоносните съдове временно се стесняват.

Обикновено дейността на сърцето и черния дроб произвежда по-голямата част от телесната топлина, но когато тялото е изложено на студена външна температура, те започват да произвеждат по-малко топлина, по същество причинявайки защитно „изключване“, за да се запази топлината и да се защити мозъкът. По този начин ниската телесна температура може да забави мозъчната активност, дишането и сърдечната честота.

Може да настъпят объркване и умора и да се затрудни способността на човек да разбере какво точно се случва с него, за да направи рационален избор и да осигури своята безопасност.

Нормалната телесна температура е средно 36 градуса. При хипотермия температурата на тялото пада под 35 градуса.

В първа фаза има силно треперене, с което организмът все още се стреми да компенсира загубата на топлина. Кожата е настръхнала, дишането е учестено, ръцете губят координация, а говорът е насечен.

Във втора фаза треперенето се засилва и става неконтролируемо, появява се цианоза – бледа кожа, посиняване на устните. Периферното кръвообращение се намалява за сметка на това в жизненоважните органи и главата. Това води до голяма опасност от измръзване на крайниците или открити части на тялото. Пострадалият става апатичен, говори завалено, мисли и действа бавно и неадекватно.

Може да се наблюдава т.нар парадоксално събличане (20-25% от жертвите на хипотермията). Нарушения в разсъдъка карат пострадалия без повод да съблича дрехите си и да измръзва още по-бързо. След време, с изчерпването на въглехидратните резерви, треперенето намалява и спира, тъй като защитата на организма преминава в пасивна форма и той се стреми единствено да минимализира загубите на топлина.

Последната фаза на хипотермията, при спадане на телесната температура под 32°С се характеризира с бавното „заспиване” на организма  или т.нар. „бяла смърт”. Чувството за студ отстъпва пред измамно приятното чувство на топлина, дишането и сърдечната дейност отслабват, а честотата им се забавя, органите престават да функционират, пострадалият практически не може да се движи, да говори и дори да мисли. Настъпва безсъзнание, а при спадане на температурата под 30°С и клинична смърт. Поради ниската консумация на кислород биологичната смърт може да бъде отложена повече от обичайното. Съществува дори правило, според което човек с хипотермия в клинична смърт не може да бъде обявен за мъртъв преди тялото му да бъде затоплено до нормална температура. Има случаи на спасени в ледени води удавници, които са престояли под повърхността повече от 30 минути.

Хипотермията е потенциално животозастрашаващо състояние, което се нуждае от спешна медицинска помощ.

Ако медицинската помощ не е налична веднага:

– Премахнете всички мокри дрехи, шапки, ръкавици, обувки и чорапи.

Защитете човека от вятър, течения и по-нататъшни загуби на топлина с топли, сухи дрехи и одеяла.

Преместете на топло място или заслон възможно най-скоро.

Започнете да затопляте човека с допълнително облекло. Използвайте топли одеяла, електрически възглавници или грейки. Използвайте собствената телесна топлина, ако няма нищо друго.

Предлагайте топли течности, но избягвайте алкохола и кофеина, които ускоряват загубата на топлина. Не се опитвайте да давате течности, ако лицето е в безсъзнание.

Ако хипотермичният човек е в безсъзнание и няма пулс или признаци на дишане, незабавно започнете дихателна реанимация. Уверете се че лицето няма пулс, следете за това до около минута преди да започнете реанимацията, защото сърдечната честота може да е изключително бавна и не бива да започвате обдишване, ако човек има сърдечен пулс.

Дихателната реанимация трябва да продължи и при липса на признаци на дишане или пулс, докато не пристигне лекар или човекът бъде откаран в болница.

Симптомите на хипотермия при възрастни включват:

– Треперене, което може да спре с напредване на хипотермията (треперенето всъщност е добър знак, че системите за регулиране на топлината на човек все още са активни.)

– Бавно, плитко дишане

– Объркване и загуба на памет

– Сънливост или изтощение

– Заглушена или мрънкаща реч

– Загуба на координация

– Бавен, слаб пулс

При тежка хипотермия човек може да бъде в безсъзнание без очевидни признаци на дишане или пулс